клизматроник – записите на едно фасилитиращо устройство

блога на клизматроник с нов хостинг.

Posted in Blogroll, for mummies, ОС, ала бала, интернет, музика, разни by roc3n on септември 26, 2007

новата къща на клизматроник.вярно малко тъпо стои с това .ес, но домейна е регистриран за целите на едно малко проектче свързано с Испания и чиято реализация е оставена за по- нататък, а междувременно използвам случая да си прехвърля блога.опитах да направя импорт на всички постинги от roc3n.wordpress.com, обаче се появи лек проблем, чието разрешение също е оставено за по- натам.

поезия for mumies /продължение/

Posted in for mummies by roc3n on май 31, 2007

приятелски съвет 3, с чиято помощ вкарваме поезията в леглото.

плували или не, време е да се прибираме в палатката.там легла няма и затова вкарването на поезията в леглото е образно казано обаче, нищо не ни пречи да се потъркаляме с нея върху надуваемия дюшек.хич не ми се цупете, да не мислите, че поезията си пада по джетове и просторни легла, виж музите са друго нещо, ама музи не се намират под път и над път и единственото, с което разполагаме засега е нашата палатка и вътре в нея, жулиета.
лекото й похъркване може да ни подскаже, че е заспала, но може и само да се преструва на такава.побутваме я за да се уверим, че спи, поглеждаме нагоре, поетите винаги го правят преди да изрекат нещо трагично и почваме да нареждаме с дълбок глас:

- оу жулието, пак ли спиш, овца?
тук може да се окаже, че жулиета не е толкова заспала и това да промени значително линията на монолога ни, който неочаквано се превръща в диалог, гаден при това.
- не спя и знай добре, че чух това
и знаеш ли какво, ромео?
вземи си скапания форд мондео,
скалите виждаш ли?към тях със мръсна газ
тръгни и спри едва щом чуеш „пляс“.

няма кво да ми се сърдите, както споменах и преди, често ще се сблъкваме с неразбирането на околните, жулиетите не правят изключение.по- безопасно щеше да е да излезем и да се пробваме с нещо по- завоалирано, хайку например.
нещо такова:
- жулиета спи,
палатката се къса.
лято е на мен ми се /не се чете/
тва последното разваля малко ритмиката на хайку, но пък отразява точно моментното ни настроение, пък и току що написахме първото си хуйку.
хуйку е интересна и не много разпространена форма на социален протест и в някоя от следващите части на „поезия for mummies“ ще му обърнем повече внимание.

приятелски съвети 1 и 2

поезия for mummies.

Posted in for mummies by roc3n on май 28, 2007

текстът по- долу е част от стария ми блог и е плах опит за написването на ръководсто на начинаещия поет или нещо подобно.аз не съм специалист в областта и не мога да кажа, че притежавам необходимите познания, обаче черпя кураж от постоянно излизащите на книжния пазар заглавия от рода на „как да станем милионери“ и други подобни, авторите на които, предполагам, са толкова милионери, колкото аз – поет.от друга страна поезията се оказва доста неексплоатирана тема в този очарователен литературен жанр – ръководството – така че ето ме, откликващ на потребителските нужди.уроците са представени под формата на приятелски съвети, като с това се цели намирането на общ език с читателя, пък и изкрънкването на някоя почерпка.и за да няма никакви тайни затлачващи тази идилична връзка, почерпващ-почерпен, ще споделя, че в самото начало този гайд беше замислен като подръчно помагало за запечатване на компоти, но беше преправен за да посрещне нуждите на всички онези от вас правещи първите си стъпки във вълшебния свят на поезията.

приятелски съвет първи, с чиято помощ изкарваме поезията на улицата и я вкарваме в магазина.
виждате ли тази леко отегчена продавачка.точно така, от два-три километра се забелязва изписаната на лицето й нужда от сблъсък с истинското изкуство.нека разведрим скучното й ежедневие с малко рими.ето, тя ни забелязва:
- добър ден!какво ще обичате? – това разбира се е малко невъзможно начало на диалога, просто защото твърде рядко се случва съвременните продавачки да достигат до такива крайности в областта на културното обслужване, но за целите на икземпъла предполагаме, че сме попаднали точно на такъв сюрреалистичен екземпляр:
- дайте ми двеста грама кокичета.- сега тук е трудно да се предвиди каква точно ще бъде реакцията и ще трябва да се облягаме изцяло на способностите си за импровизация, но да речем, че разговорът продължи така:
- какви кокичета бе тъп олигофрен?
- да почнем отначало, добър ден!
добре, нека спрем дотук, концепцията, предполагам, е ясна.
този пример е подходящ и за представянето на трудностите, които ще срещнем при римуваното излагане на мисли, римите не винаги ще ни водят по най- прекия път към целта и ще трябва да се заредим с мисионерско търпение и снизхождение към нашата необразована аудитория.ако бяхме предпочели за изразно средство белият стих, можеше, да речем, да си поръчаме направо салам, луканка или хляб, без да се налага да преминаваме през злополучните кокичета, при това в края на април.turkey_salami.jpg
tip of the day:ако решите да пазарувате в рими си пригответе няколко подходящи такива за идиот, тъпанар, пеерас и т.н.

приятелски съвет втори, с чиято помощ спираме с опитите да свалим продавачка и закарваме поезията на плажа.
повечето от вас навярно са чували онази притча за двете половинки на една праскова, ябълка, а може би слива, история която аз не си спомням добре и изобщо не си поставям за цел да разкажа, но ако приемем, че вие по силата на незнайно какви обстоятелства се превърнете в половинка портокал, то, ами най- просто казано, в такива случаи е препоръчително да се съберете с друга половинка портокал.с други думи, ако сме решили да се реализираме като поети другата ни половинка трябва обезателно да бъде поетеса или поне поетка.това малко отклонение трябваше да ни покаже колко много е необходимо да попаднем на подходящия човек ако сме решили да закараме поезията на плажа.но ето, на плажа сме, при това боси, а вълните палаво облизват косъмчетата на краката ни, нашите и тези на жулиета.20060820191204-pies.jpgчайки и гларуси се спускат към пясъка с последните лъчи на залязващото слънце, това е, мигът е перфектен за поезия.

- виж, жулиета, погледни онази чайка.
- но скъпи, казваше ми мойта майка,
и твойта майка също, че във мерцедес
е някак по- престижно да се возиш днес.
- говорех ти за птицата любима моя.
- добре ромео ще те чакам на завоя.

тук можем да погледнем към гърба на отдалечаващата се жулиета и тихо да въздъхнем:

- дали не се събрах със технократка?
така да бъде, в нейната палатка,
ще разясниме бързо туй недоразумение
не ще търпя такова поведение.
но да оставим таз развръзка за след час
сега да плувам или не, се питам аз?

толкова засега, следва:приятелски съвет номер три, с чиято помощ вкарваме поезията в леглото.очаквайте и нови заглавия от увлекателната поредица for mummies.