клизматроник – записите на едно фасилитиращо устройство

Пуф-пуф, да раздухаме праха.

Posted in ала бала, разни by roc3n on юли 15, 2009

Точно така, клизматроник ис бак ;)

Мина доста време откак не съм писал – от 22 октомври 2008, за да съм по-точен, като тогавашната публикация беше единствено за да промотирам блога си за джаджи и технологични извращения – и още повече откак публикувах първият си пост на 15 май 2007. За добро или за лошо, днес отново е такава кръгла дата 15 юли, минали са две години и два месеца и аз решавам да изтупам събралият се прах.

За какво смятам да пиша тук?

Тук ще намират място теми, които не са много подходящи за един технологичен блог. Като случаят с двете деца от Асеновград, за който все пак реших да пиша или пък кончината на краля на поп-музиката – почивай в мир Майкъл! Сега като споменах Майкъл Джексън, онзи ден чух по радиото любопитна история около първият му хит, песента, която му отваря пътя към световната поп-сцена – Трилър – около която история може да се разровя в следващите няколко дни и на която може да сложа заглавие от сорта на „Кой е истинският автор на Трилър?“ Стана ли ви любопитно? Знаете къде да очаквате подробности.

блога на клизматроник с нов хостинг.

Posted in Blogroll, for mummies, ОС, ала бала, интернет, музика, разни by roc3n on септември 26, 2007

новата къща на клизматроник.вярно малко тъпо стои с това .ес, но домейна е регистриран за целите на едно малко проектче свързано с Испания и чиято реализация е оставена за по- нататък, а междувременно използвам случая да си прехвърля блога.опитах да направя импорт на всички постинги от roc3n.wordpress.com, обаче се появи лек проблем, чието разрешение също е оставено за по- натам.

афродита в бутилка /от бира/

Posted in ала бала by roc3n on септември 13, 2007

след няколко приятелски укора, че съм занемарил писането, най- вече що се отнася до хуйку, ами реших да се стегна и да разкажа за нощта в която срещнах афродита.вярно не е хуйку, ама е все някаква компенсация.качественото хуйку изисква сериозна концентрация, дъъълго гледане в една точка и особен прочит на новините /българските/, все неща, за които не ми се отделя много време, поне на този етап.ами това е засега.
афродита в бутилка /от бира/

афродита се роди в изящна пяна,
в пяната на бирена вълна,
после се представи – аз съм яна.
беше шумно някъде към два.

- всъщност ти се казваш афродита,
рожба си на този нощен бар
и на няколко бутилки „коронита“,
няма страшно, аз съм твоят морски фар.

- фар си, виждам, светиш отдалече.
- само вечер, а сега е два.
- два ли?трябва да си тръгвам вече,
че живея в края на града.

- тръгвай си, аз имам цяла смяна,
твърде рано е за мен да спя.
- гониш ли ме?няма!ще остана!
с тебе ще посрещна сутринта!

- сутрин … хъм … понякога съм скучен
и не светя както през нощта.
- няма нищо, аз съм се научила
скуката да гоня с лекота.

та така де, в тази нощна смяна,
в бар в незнайна точка на града,
срещнах афродита или яна,
беше шумно някъде към два.

рецептите на клизматроник

Posted in ала бала by roc3n on август 26, 2007

ако искате да спечелите популярност чрез писане е добре да се насочите към порно разказа като жанрово предпочитание, за есенция добавете пепеляшка един брой и n брой призраци това ми напомни за „не, n е прекалено голямо число – нека са два“ :) ))
„пепеляшка“
„порно“
„призраци“
това са ключовите думи осигуряващи ми най- много посещения от гугъл и други подобни.
други по- интересни са:

„как да се гримирам“
„Устройство на Google“
„да отида ли на курва“
„публичен дом цени“
последните две се появяват точно в този ред с един ден разлика.един ден за размишление, като предизборният ден.всъщност разликата между „ходенето на курва“ и „ходенето на политик“ е само в цената, нали?

пепеляш и пепеляшка – приказка почти безкрай

Posted in ала бала by roc3n on юни 1, 2007

друга част от стария ми блог.

спомням си, че във ноща,
във която я видях,
тихо капеше дъжда,
кап, кап, кап.
-как се казваш?
-пепеляшка,
имам тъмносиня прашка.
-аз съм скромен пепеляш
нося и бандаж
- откъде си пепеляш?
- от съседния пейзаж,
имам водно колело
вдига докъм сто.
-погледни ме във очите,
ходил ли си до звездите?
-ходил съм веднъж,
пак валеше дъжд.
-искаш ли да идеш с мен?
-нямаш никакъв проблем,
само затвори очи
и преброй до три!
полетяхме към звездите
постояхме малко там,
час или пък два.
пепеляшка се насити
поприглади си полите
каза – тръгвай бързо,
искам у дома!
после се стопи в ноща
повече не я видях.
пепеляшка от дъжда
кап, кап, кап.

постигнете съвършенството, приятелски съвети за начинаещи поети, само тук