клизматроник – записите на едно фасилитиращо устройство

Joybubbles

Posted in разни by roc3n on август 25, 2007

знаете ли кой е Joybubbles?
повечето хакери от старата генерация го познават като човека пробил първи телефонната система.
на 8 август един от приятелите му се почувствал разтревожен, вече два дни слепият му приятел не вдигал телефона а почти не е минавал ден да не говорят с часове.алармирал администрацията на сградата, в която живее за да го открият мъртъв, жертва на инфаркт, както ще стане ясно по- късно.
Joybubbles е името, което си избира през 1991 година, иначе е роден през 1949 като Joe Engressia и посвещава живота си на това да възвърне невинността на детството.неговото не е лесно, на 4 години е изнасилен от една монахиня в интерната.това е един от призраците, които го преследват през годините, другият е този на високият му коефициент на интелигетност, 172.
една малка общност набира сили през ‘70-те години на миналия век, тази на любителите на phone phreaking, иначе казано, хора търсещи начин да редуцират сметките от телефонната компания.тази общност все още помни Joybubbles като „виновника“ за техният успех.помни го и Steve Wozniak, който в спомените си говори за него като извор на вдъхновение през ученическите години, дори разказва как той и Steve Jobs са сглобили заедно първата си „синя кутия“- устройство изпращащо тонове манипулиращи телефонната линия.
добрият, дори невероятният слух, е друга отличителна черта на Joybubbles, едва на 8 години открива, че благодарение на него е способен да изсвири тонове, които могат да влияят на функционирането на линията.всичко започва когато изсвирва звук с честота 2600 хц в слушалката и прекъсва връзката, така започва да си играе с телефона и се запознава с местните техници.като самотно дете му харесва да се обажда на номера без сервиз и да изслушва автоматичното съобщение.посъветван от местната телефонна компания започва да учи математика във Флорида.разбирайки за странната му способност, съучениците му започват все по- често да го молят да „свирне“ на слушалката.историята се разпространява от уста на уста, телефонната компания научава и му отправя доста серизоно предупреждение, Joybubbles обещава да спре със свиркането и го прави, но тогава телефонът започва да му „свирка“.от всички краища.Ел Ей, Сиатъл, Масачузетс, Ню Йорк, отвсякъде, различни групи деца, по- малки от него, започват да му се обаждат и да разказват, че и те, като него са си играли с телефона и той се е държал странно.Joybubbles ги свързва помежду им, но понеже е по- голям от тях, го избират за свой лидер.всяка вечер му се обаждат за да споделят нови трикове и да потърсят съвет.репортер от списанието Squire публикува статия за движението през 1971, в която той и други пионери обясняват характера на дейността си.тази е и статията вдъхновила Wozniak и Jobs.малко след тази статия Joybubbles е задържан по обвинение за измама извършена спрямо телефонната компания и му е забранено да се доближава до телефонен апарат.в продължение на години компанията отказва да му инсталира телефонна линия.

вечно детство.
Joybubbles спазва обещанието си и никога повече не влиза в конфликт с интересите на телефонната компания, дори като добър phreaker съобщава за всеки проблем, на който се натъква по време на изследванията на системата.прекарва дни и нощи говорейки си с други фенове като него.телефонът е неговият живот – там слепотата няма значение.
издържа се от социалната помощ, която получава като инвалид, понякога работи извънредно за да спонсорира поредната екскурзия до някоя интересна телефонна централа обзаведена по последната дума на техниката или пък с уреди от „античността“.
през 1988 решава, че не си заслужава да живее като възрастен и започва да се връща към детството.избира си да бъде завинаги на 5 години и да живее играейки.през 1991 си сменя името след това основава „църквата на вечното детство“.
1998 е годината на последната му публична изява.изкарва два месеца с играчките си в един ъгъл на градската библиотека в Питсбърг изслушвайки повече от 800 части на „Mr Roger’s Neighbourhood“.
един журналист от Минеаполис го снима през 2003 в денят когато научава за смъртта на Fred Rogers, героят на серията. Joybubbles плаче облечен с фланелка с ликът на Rogers.
на 8-ми август го намират в апартамента му заобиколен от любимите си телефони.мир на праха му!

2 коментара

Subscribe to comments with RSS.

  1. Вени Г. said, on август 26, 2007 at 1:07 pm

    Историята на Joybubbles – нека почива в мир – събуди неща у мен, които мислех, че съм забравила. Как в началото на 90-те с много усилия успях да стана член на една много затворена група фрийкъри. Името ни беше „Free Рhreakers“. Романтично беше. Мислехме, че сме много значими, защото пробиваме Системата.

  2. roc3n said, on август 26, 2007 at 7:12 pm

    радвам се, че те е докоснала по някакъв начин.


Вашият коментар