пепеляш и пепеляшка – приказка почти безкрай
друга част от стария ми блог.
спомням си, че във ноща,
във която я видях,
тихо капеше дъжда,
кап, кап, кап.
-как се казваш?
-пепеляшка,
имам тъмносиня прашка.
-аз съм скромен пепеляш
нося и бандаж
- откъде си пепеляш?
- от съседния пейзаж,
имам водно колело
вдига докъм сто.
-погледни ме във очите,
ходил ли си до звездите?
-ходил съм веднъж,
пак валеше дъжд.
-искаш ли да идеш с мен?
-нямаш никакъв проблем,
само затвори очи
и преброй до три!
полетяхме към звездите
постояхме малко там,
час или пък два.
пепеляшка се насити
поприглади си полите
каза – тръгвай бързо,
искам у дома!
после се стопи в ноща
повече не я видях.
пепеляшка от дъжда
кап, кап, кап.
постигнете съвършенството, приятелски съвети за начинаещи поети, само тук
„ноща“ (1ви ред)
Егати, колко са по-грозни грешките в стихотворна форма:)
и 4-ти отдолу нагоре, ‘ма нали и редакторите са хора и те хляб ядат.не претендирам за безупречен правопис, сигурно имам и други грешки из блога, ако искаш се разшетай и ги поправи.хонорар не мога да ти предложа, виж, ако се навиеш за едната почерпка – имаш я.
Хах, аз ако може да се каже, че съм редактор, даже не знам как трябва да се казва това, редактор по наследство/по рождение или нещо такова сигурно.:)
Тоест майка ми пише един вестник на една община и като малка ходех при нея и се забавлявах като оправях най-грубите грешки на хората, пращали й материали, защото тя в един момент издивяваше (ама и те много идиотски пишат де). Та оттам ми е останало, и в книгите, които чета ги оправям:)
А мама казва така: „И те са хора, и те уиски пият“
ама и ти не знаеш да си искаш, добре нека е уиски.ако си беше избрала за поприще тази професия, можеше да се говори за потомствен редактор.фамилия с традиции, нали се сещаш, 5 поколения шивачи, примерно, всеки замах с иглата е добре отработен артистичен жест със сто и няколко годишна давност.ей такива работи.
лек ден!