клизматроник – записите на едно фасилитиращо устройство

пепеляш и пепеляшка – приказка почти безкрай

Posted in ала бала by roc3n on юни 1, 2007

друга част от стария ми блог.

спомням си, че във ноща,
във която я видях,
тихо капеше дъжда,
кап, кап, кап.
-как се казваш?
-пепеляшка,
имам тъмносиня прашка.
-аз съм скромен пепеляш
нося и бандаж
- откъде си пепеляш?
- от съседния пейзаж,
имам водно колело
вдига докъм сто.
-погледни ме във очите,
ходил ли си до звездите?
-ходил съм веднъж,
пак валеше дъжд.
-искаш ли да идеш с мен?
-нямаш никакъв проблем,
само затвори очи
и преброй до три!
полетяхме към звездите
постояхме малко там,
час или пък два.
пепеляшка се насити
поприглади си полите
каза – тръгвай бързо,
искам у дома!
после се стопи в ноща
повече не я видях.
пепеляшка от дъжда
кап, кап, кап.

постигнете съвършенството, приятелски съвети за начинаещи поети, само тук