поезия for mumies /продължение/
приятелски съвет 3, с чиято помощ вкарваме поезията в леглото.
плували или не, време е да се прибираме в палатката.там легла няма и затова вкарването на поезията в леглото е образно казано обаче, нищо не ни пречи да се потъркаляме с нея върху надуваемия дюшек.хич не ми се цупете, да не мислите, че поезията си пада по джетове и просторни легла, виж музите са друго нещо, ама музи не се намират под път и над път и единственото, с което разполагаме засега е нашата палатка и вътре в нея, жулиета.
лекото й похъркване може да ни подскаже, че е заспала, но може и само да се преструва на такава.побутваме я за да се уверим, че спи, поглеждаме нагоре, поетите винаги го правят преди да изрекат нещо трагично и почваме да нареждаме с дълбок глас:
- оу жулието, пак ли спиш, овца?
тук може да се окаже, че жулиета не е толкова заспала и това да промени значително линията на монолога ни, който неочаквано се превръща в диалог, гаден при това.
- не спя и знай добре, че чух това
и знаеш ли какво, ромео?
вземи си скапания форд мондео,
скалите виждаш ли?към тях със мръсна газ
тръгни и спри едва щом чуеш „пляс“.
няма кво да ми се сърдите, както споменах и преди, често ще се сблъкваме с неразбирането на околните, жулиетите не правят изключение.по- безопасно щеше да е да излезем и да се пробваме с нещо по- завоалирано, хайку например.
нещо такова:
- жулиета спи,
палатката се къса.
лято е на мен ми се /не се чете/
тва последното разваля малко ритмиката на хайку, но пък отразява точно моментното ни настроение, пък и току що написахме първото си хуйку.
хуйку е интересна и не много разпространена форма на социален протест и в някоя от следващите части на „поезия for mummies“ ще му обърнем повече внимание.
