поезия for mumies /продължение/
приятелски съвет 3, с чиято помощ вкарваме поезията в леглото.
плували или не, време е да се прибираме в палатката.там легла няма и затова вкарването на поезията в леглото е образно казано обаче, нищо не ни пречи да се потъркаляме с нея върху надуваемия дюшек.хич не ми се цупете, да не мислите, че поезията си пада по джетове и просторни легла, виж музите са друго нещо, ама музи не се намират под път и над път и единственото, с което разполагаме засега е нашата палатка и вътре в нея, жулиета.
лекото й похъркване може да ни подскаже, че е заспала, но може и само да се преструва на такава.побутваме я за да се уверим, че спи, поглеждаме нагоре, поетите винаги го правят преди да изрекат нещо трагично и почваме да нареждаме с дълбок глас:
- оу жулието, пак ли спиш, овца?
тук може да се окаже, че жулиета не е толкова заспала и това да промени значително линията на монолога ни, който неочаквано се превръща в диалог, гаден при това.
- не спя и знай добре, че чух това
и знаеш ли какво, ромео?
вземи си скапания форд мондео,
скалите виждаш ли?към тях със мръсна газ
тръгни и спри едва щом чуеш „пляс“.
няма кво да ми се сърдите, както споменах и преди, често ще се сблъкваме с неразбирането на околните, жулиетите не правят изключение.по- безопасно щеше да е да излезем и да се пробваме с нещо по- завоалирано, хайку например.
нещо такова:
- жулиета спи,
палатката се къса.
лято е на мен ми се /не се чете/
тва последното разваля малко ритмиката на хайку, но пък отразява точно моментното ни настроение, пък и току що написахме първото си хуйку.
хуйку е интересна и не много разпространена форма на социален протест и в някоя от следващите части на „поезия for mummies“ ще му обърнем повече внимание.
срещи от третия вид
може да има и по- подходящи заглавия, ама на мен тва ми се струва добро.става въпрос за седянката на, на която си отправиха срамежливи задявки, Бил Гейтс и Стив Джобс.
„дискусията започна когато журналистката Кара Суишър зададе въпрос към двамата „кой е най- големият принос на другия?“, на което Джобс отговаря:“Бил създаде първата софтуерна компания в индустрията.бизнес модела заработи много добре.Бил се беше специализирал много тясно в софтуера по време когато останалите нямаха ни най- малка представа от кой храст ще изскочи заека“
Гейтс, от своя страна, доналя лимонада на Джобс, възхищавайки се от идеята му за докарване на компютъра до обикновения човек и на силния му залог на Маk след първоначалния провал на модела Лиса.
Джобс вметна, че в началото на кариерата си двамата са били най- младите в бизнеса, докато сега са двете най- стари кучета и довърши мисълта си с цитат на Бийтълс:“аз и ти имаме повече спомени от пътят простиращ се пред нас“
по материали от „ел паис“.
wag the dog
от вчера насам из новините се разнася историята на алисън стоук.тя не искала да бъде известна, ама едни лоши момчета й качили снимките в нета, пък после тя разбрала и решила да се разсърди -такваз слава йок! – отсякла булката и в отчаянието си да дава интервю за вашингтон поуст, в което да обясни погнусата си от известността.разбира се резултатът бил обратен, в днешната класация за десетте най- употребявани ключови думи, гугъл й отрежда шестото място само до обяд.някой явно е гледал „да разлаем кучетата“ и си е написал домашните.а пък ако смятате wag the dog за култов /пре/прочетете „извънземна връзка“, четвъртата книга от декалогията „мисия земя“, Хабърд ги „разлая“ няколко години преди това.
поезия for mummies.
текстът по- долу е част от стария ми блог и е плах опит за написването на ръководсто на начинаещия поет или нещо подобно.аз не съм специалист в областта и не мога да кажа, че притежавам необходимите познания, обаче черпя кураж от постоянно излизащите на книжния пазар заглавия от рода на „как да станем милионери“ и други подобни, авторите на които, предполагам, са толкова милионери, колкото аз – поет.от друга страна поезията се оказва доста неексплоатирана тема в този очарователен литературен жанр – ръководството – така че ето ме, откликващ на потребителските нужди.уроците са представени под формата на приятелски съвети, като с това се цели намирането на общ език с читателя, пък и изкрънкването на някоя почерпка.и за да няма никакви тайни затлачващи тази идилична връзка, почерпващ-почерпен, ще споделя, че в самото начало този гайд беше замислен като подръчно помагало за запечатване на компоти, но беше преправен за да посрещне нуждите на всички онези от вас правещи първите си стъпки във вълшебния свят на поезията.
приятелски съвет първи, с чиято помощ изкарваме поезията на улицата и я вкарваме в магазина.
виждате ли тази леко отегчена продавачка.точно така, от два-три километра се забелязва изписаната на лицето й нужда от сблъсък с истинското изкуство.нека разведрим скучното й ежедневие с малко рими.ето, тя ни забелязва:
- добър ден!какво ще обичате? – това разбира се е малко невъзможно начало на диалога, просто защото твърде рядко се случва съвременните продавачки да достигат до такива крайности в областта на културното обслужване, но за целите на икземпъла предполагаме, че сме попаднали точно на такъв сюрреалистичен екземпляр:
- дайте ми двеста грама кокичета.- сега тук е трудно да се предвиди каква точно ще бъде реакцията и ще трябва да се облягаме изцяло на способностите си за импровизация, но да речем, че разговорът продължи така:
- какви кокичета бе тъп олигофрен?
- да почнем отначало, добър ден!
добре, нека спрем дотук, концепцията, предполагам, е ясна.
този пример е подходящ и за представянето на трудностите, които ще срещнем при римуваното излагане на мисли, римите не винаги ще ни водят по най- прекия път към целта и ще трябва да се заредим с мисионерско търпение и снизхождение към нашата необразована аудитория.ако бяхме предпочели за изразно средство белият стих, можеше, да речем, да си поръчаме направо салам, луканка или хляб, без да се налага да преминаваме през злополучните кокичета, при това в края на април.
tip of the day:ако решите да пазарувате в рими си пригответе няколко подходящи такива за идиот, тъпанар, пеерас и т.н.
приятелски съвет втори, с чиято помощ спираме с опитите да свалим продавачка и закарваме поезията на плажа.
повечето от вас навярно са чували онази притча за двете половинки на една праскова, ябълка, а може би слива, история която аз не си спомням добре и изобщо не си поставям за цел да разкажа, но ако приемем, че вие по силата на незнайно какви обстоятелства се превърнете в половинка портокал, то, ами най- просто казано, в такива случаи е препоръчително да се съберете с друга половинка портокал.с други думи, ако сме решили да се реализираме като поети другата ни половинка трябва обезателно да бъде поетеса или поне поетка.това малко отклонение трябваше да ни покаже колко много е необходимо да попаднем на подходящия човек ако сме решили да закараме поезията на плажа.но ето, на плажа сме, при това боси, а вълните палаво облизват косъмчетата на краката ни, нашите и тези на жулиета.
чайки и гларуси се спускат към пясъка с последните лъчи на залязващото слънце, това е, мигът е перфектен за поезия.
- виж, жулиета, погледни онази чайка.
- но скъпи, казваше ми мойта майка,
и твойта майка също, че във мерцедес
е някак по- престижно да се возиш днес.
- говорех ти за птицата любима моя.
- добре ромео ще те чакам на завоя.
тук можем да погледнем към гърба на отдалечаващата се жулиета и тихо да въздъхнем:
- дали не се събрах със технократка?
така да бъде, в нейната палатка,
ще разясниме бързо туй недоразумение
не ще търпя такова поведение.
но да оставим таз развръзка за след час
сега да плувам или не, се питам аз?
толкова засега, следва:приятелски съвет номер три, с чиято помощ вкарваме поезията в леглото.очаквайте и нови заглавия от увлекателната поредица for mummies.
параграф 22
понякога колкото и да се опитваш е трудно да спазваш закона.точно такъв е случаят на Пако Ривиере, който почти две години се опитва да върне оперативната система идваща със закупеният от него нов компютър.
На 28 юни 2005г. Пако посещава магазин от веригата pc city в бадалона /каталуня, стоичков/, с намерението да си купи лаптоп с каквато и да е линукс дистрибуция, обаче се оказва, че няма нищо в наличност.пита за някоя конфигурация идваща без инсталирана операционна система и такава няма, всички компютри идват с предварително инсталирана една или друга версия на уиндоус.като няма накъде Пако бърка в джоба за един самсунг.
прибира се и сяда да чете лицензията на уиндоус, като стига до мястото, в което пише, че ако не е съгласен с условията може да върне уиндоус там откъдето го е закупил и сумата, която е платил, ще му бъде възстановена.
решен да си възвърне парите похарчени за оперативна система, която няма да използва, още на следващия ден звъни на самсунг.“купих си лаптоп, който идва с инсталиран уиндоус хп, в лицензията пише, че имам 30 дни да се съглася с условията или да унищожа всички копия и да върна всички оригинални дискове на производителя и точно това е мотивът на обаждането ми“, обяснява Пако.отсреща обаче не са толкова убедени, „като сте закупували лаптопа вече сте знаели какво купувате“ му отговарят любезно – от самсунг са фенове на Хелър.
половин година по- късно Пако им изпраща факс, с който официално настоява да му бъдат възстановени разходите по закупуването на уиндоус и отпускайки разумен срок след изтичането на който, ще бъде принуден да сезира съответните органи.отговор не пристига.
на 24 ноември 2006 трябва да се състои среща между него и предтавители на самсунг и pc city, на която не се явява никой от страна на втората компания, с което постигането на съгласие с първата е невъзможно, тогава Пако решава да предяви граждански иск.в испанското правораздаване все още няма подобен случай, нямаше и да има ако Пако беше постъпил като останалите, можеше без да мрънка да изтрие уиндоус и след това да инсталира каквото иска.той обаче изтъква три големи причини да не постъпи така,“защото не се нуждая от уиндоус, защото имам право да го направя и защото не идва на каталунски“.
червени точки за Малайзия
няколко червени точки заслужи правителството на Малайзия след демонстрираният сериозен напредък в борбата срещу нелегалното разпространение на филми.отскоро кината са обзаведени с очила за нощно виждане, с чиято помощ служители следят за наизвадени камери след загасянето на светлините.The Motion Picture Association, която обучава малайзийците в борбата им срещу кибер партизаните, се похвалиха, че с новата техника са заловили 17 човека в последните два месеца.наскоро същата асоциация, защитаваща интересите на големите холивудски филмови студия, докара в Малайзия две кучета обучени да откриват двд-та.след тези безспорни успехи на малайзийските власти не бива да се спира дотук, обещаващо изглежда евентуалното допълване на очилата със снайпери и възможният ъпгрейд на кучетата до крокодили.
история /с поука/ в три части.
главните действащи лица са двама служители на баската обществена телевизия EITB, Исабел Пантоха – испанският вариант на Лили Иванова – и бившият кмет на Марбея и гадже на Исабел, Хулиан Муньос.
малко предистория, няма начин 
кмета преди време го засичат с ръце в кацата с мед.прибирал тук-там някой лев от кандидати за някоя сладка общинска поръчка, нищо ново под слънцето, още по- малко под българското, е мащаба верно е малко фрапиращ щото изнасял мангизите в торби за боклук, а испанските торби са големи, повярвайте ми!в Испания полицаите вместо да се занимават с истинските престъпници – интернет пиратите – решили да отчетат дейност и обискирали вилата на Пантоха.намират малко пари в брой и решават, че може да има връзка с кмета, та прибират звездата да си поговорят насаме.кво толкоз са си говорили не се знае, обаче разговора е дълъг, продължава един ден и медиите, естествено, избухват от кеф при заформящия се готин скандал.
във втората част на историята онези двамата от телевизията, дето ги споменах в началото, вместо да си вършат работата се шматкат в нета и така попадат на един сайт – hazruido.com /вдигни шумотевица.ком/.сайта предлагал премия от 2200 евро за спечелилият конкурса им за marketing viral /вирусен маркетинг/.безделниците се спогледали, кимнали си заговорнически и решили да си пробват късмета.правят си страничка, кръщават я todosconlapantoja.com /всички_с_пантоха.ком/ и за убедителност предлагат да изпратят на участниците в кампанията гривни.гривните са от онези гумените, червени с бели лунички и според създателите си представят точно същността на Исабел Пантоха.
третата част на историята започва когато двамата виждат сайта си като основна тема в медиите, които отчаяно събират информация за да запълнят специалните си предавания посветени на случая Пантоха.испанският ефир гъмжи от такива празни предавания, отличават се със сериозните си теми, често се дебатира ожесточено върху плажните чехли на някоя застаряваща звезда и като казвам ожесточено наистина е така.често хвърчат толкова слюнки от устата на някоя разпенена лелка, щото да си помислиш, че се решават въпроси засягащи пряко испанската национална сигурност.та така де, страницата в подкрепа на Исабел Пантоха се появява в доста предаванаия и в някои от тях дори се появяват хора твърдящи, че са получили въпросните гривни.нашите безделници естествено не са изпратили нито една гривна ама се смеят и си траят докато конкурса приключи.с подкрепата на толкова медии печелят първото място и накрая дават гласност на цялата история.засега все още няма никой разгневен.поуката – нали всяка история си има такава – в измислени предавания, измислени новини.
мийт мийт
клипове като по- долния се срещаха рядко в началото на деветдесетте.
малко тривиа:
заснет е за четири дни, а гримирането на мийт лоуф е отнемало едва два часа, който го е виждал без грим знае защо.
в ролята на красавицата, Дана Патрик, а певицата зад кадър Лорейн Кросби/не съм сигурен в транскрибцията/.
призраци в блока
буууу %$#@!!!не ве, спокс, това е само новият блоК на клизматроник, а „призраци в блока“ е филм от детските ми години.чехите изкарваха сносни филми по него време.блекота, пекота и мекота, хахах, ей такива изроди имаше в „арабела“, друг чехски филм.
„арабела“ е сниман 1979г., ей сега погледнах в IMDb или приблизително пет години преди Ричард Столман да започне да работи изцяло върху гну.блекота и компания си подхвърляха главите, пък сега колегите им от „майкрософт“ си подхвърлят патентите, аз пък ше си го прехвърля в крачола щото тоя филм съм го гледал, на финала печелят добрите.а пък лошите си остават призраци, дори не така забавни като тези от блока.
