Тринадестте рози
„Майко, майчице, ще се събера с кака и татко в другият свят, но знай, че умирам с достойнство. Сбогом любима майко, сбогом завинаги. Дъщеря ти, която никога вече не ще те прегърне, нито целуне… Не ме оплаквайте. Нека името ми никога не бъде заличено от историята.“
Била е нощта на 4 август 1939. Гражданската война е приключила едва преди 4 месеца. Това е щяло да бъде последното писмо на Хулия Конеса и тя го е знаела. Гражданската война може и да е била приключила, но тази с невидимият враг тепърва започвала. „Испанци бъдете нащрек! Испания продължава да е във война с всички вътрешни и външни врагове… Испания продължава триумфалният си марш, единна, могъща и свободна, към несъмнено бляскавото си бъдеще…“, подобни предупреждения са огласяли радиоефира на измъченият от тригодишно насилие, полуразрушен от бомбардировки и граждански междуособици, Мадрид.
Звучи ти познато? Може би защото приблизително 5 години по-късно подобни гласове са щели да изпълнят и ефира на София, Букурещ, Белград, Варшава, Прага и още много други столици само че този път бляскавото бъдеще ще и комунистическо. През 1945 Оруел щял да напише „Животинска ферма“ осем години след като е бил в Барселона, сражавайки се на страната на републиканците, които пък били подпомагани от СССР и сформираните от тях Интернационални бригади. В Интернационалните бригади са взели участие и около 400 българи като сто от тях са отдали живота си за тази кауза, а още 200 са били ранени. Първи батальон на 15-та бригада се казвал „Батальон Димитров“. Георги Димитров бил известен на запад освен като главен секретар на Коминтерна и с поредицата си прокламации против фашизма и национал-социализма. В България бил известен като предател на националните интереси (обаче това се предавало апокрифно), а във втората си родина, СССР, като предател на съветските интереси. Когато през 1949 почива в санаториум край Москва имало основателни причини да се вярва, че е бил отровен по поръчка на Сталин заради изказвания в подкрепа на създаването на Балканска федерация и сближаването му с Тито. Същата година Оруел щял да напише във второто си голямо произведение „1984″, едно от най-известните в съвременната литература изречения, което можело да послужи и за епитаф – Големият брат гледа!
Лятото на 1939 било тежко за мадридчани, които освен от жегата, страдали и от физическите и психологически последствия на изживени семейни предателства, раздори и братоубийства. Политическата атмосфера била все още нажежена, а в отделите на Гуардия Сивил, ежедневно постъпвали хиляди донесения против съседи, приятели, близки и дори роднини, а над всичко това се извисявали репресиите и политическата пропагандата. Звучи ти познато? Може би е защото вече си го виждал?
снимка: extremecentrepoint
24 часа след като написала писмото, с което започнах тази публикация, Хулия Конеса, не била вече между живите. Едно от обвиненията е, че е работила като кондукторка в трамвай по време на комунистическото надмощие в гражданската война.
Мария дел Пилар Пара: „Бях се приближила до прозореца на килията и ги видях да излизат. Приближаваха се разносвачи на мляко с количките и гюмовете си и от Гуардия Сивил ги разблъскваха. Затворничките преминаваха в колона по две и трима полицаи охраняваха всяка двойка. Изглеждаха спокойни.“
Мари Кармен Куеста: „Някои от нас коленичихме от момента, в който ги отведоха, в продължение на време, което ми се стори като часове, без да промълвим дума. Това продължи докато Мария Тереса Игуал, служителката, която ги придружи, се появи за да ни каже, че всички са умрели спокойни и че дори една от тях, Анита, която не била улучена при първите изстрели, се разкрещяла срещу екзекуторите си: „Какво, мен няма ли да ме убиете?“"
Кармен Мачадо: „Ако беше ужасно да ги загубиш, да ги гледаш как излизат, да трябва да го приемеш с онази безпомощност, още по-ужасяващо беше да видиш хладнокръвното безразличие на Мария Тереса Игуал, с което описваше екзекуцията им. Между всичко, което ни каза беше и това, че момичетата са били много обнадеждени, смятайки, че ще им бъде позволено последно свиждане с мъжете (техните съпрузи и любовници), които също бяха осъдени, но са ги заварили вече разстреляни.“
Така описват последните минути на тринадесетте рози, техните съкилийнички. Триндадесет жени и девойки (седем от тях непълнолетни) отведени в ранното утро на 5 август преди само седемдесет години. Тринадесет насила откъснати рози.
28-годишна латиноамериканка обявява на търг девствеността си.
Евелин не е първата, и едва ли ще е последната, девственица обявила на търг непорочността си. Преди около година голям шум вдигна обявата на 22-годишната Натали Дилан от Сакраменто, която каза
, че иска първият й път да е комбинация от удоволствие и финансова изгода. Още по-преди това, в далечната 2004 Роузи Рейд, 
тогава 18-годишна лесбийка, продава девствеността си за 8400 лири. Твърде ниска цена, ако я сравним с 3 700 000-доларовата оферта направена на Натали от 30-годишен австралийски търговец на недвижими имоти.
Най-високата оферта за Евелин дотук е на стойност 2.3 милиона евро, която тя е отклонила защото кандидатът искал да се срещат и след това.
Евелин в дома си.
Евелин, както става ясно от обявата, има условия – никакви ласки и целувки. Като й гледам снимката, целувка ще е последното нещо, за което ще закопнея, ако по силата на не знам какви случайни обстоятелства се озова с нещо такова в леглото, но да оставим настрана външният й вид, вярвате ли, че някой ще склони да плати 2-3 милиона евро за една вечер с която и да било девственица? А вие бихте ли обявили на търг девствеността си?
Пасти Оргазъм плюс задачка
Наскоро попаднах на вафли Орални Страсти в блога на Еленко.
Испанците, да не останат по-назад, са пуснали да циркулират пасти Оргазъм. Някой от колегите ги е домъкнал в стаята за кафе, но докато се добера до тях кутията беше останала празна – мдаа, тежък е живота на фоторепортера.
На долната страна четем:
Само с оргазъм може да се сравни удоволствието предизвикано от тези пасти … бла-бла-бла
и завършва по начин, който ме кара да си мисля, че производителят не е испаноговорящ:
Recomendable de gustar en compañia.
Изречението изписано така няма никакъв смисъл, ако слеем de и gustar се получава малко по-смисленото degustar, тоест това би звучало като „препоръчително е да се дегустират (пробват, ядат) в компания“, но остава смущаващата липса на ударение в „compañia“, което би следвало да се постави на „i“, а цялата дума би следвало да се изпише така:
compañía
Ударения липсват в още няколко думи и това ме навежда на мисълта, че текстът е дело или на некадърен преводач или на някой без основно образование или пък и двете заедно.
Задачка: Ако се вгледате внимателно в кутията ще откриете още една смущаваща грешка, коя е тя?
Джокер: не е свързана с испанският език, а с оформлението.
Испанец претендира за авторски права на Трилър – хитът, който направи звезда Майкъл Джексън.
Луиси Толедо – „Майкъл е плагиат, аз съм истинският композитор на Трилър„
Карам по М-40, едно от околовръстните на Мадрид, и разсеяно слушам Anda Ya, най-добрият сутрешен радиоблок в Испания . След кратката новинарска емисия следва песен, а малко по-късно идва и истинската „бомба“ – интервю с човекът, който претендира за авторските права на Трилър.
– Да бе, няма начин – изръмжавам скептично, докато отбивам ловко вляво, показвайки едновременно с това среден пръст на някакъв идиот, който връхлита от вливащият се сервизен път като изнервено камикадзе.
След смъртта на Майкъл фрийкитата никнат като гъби след дъжд, един си говорил с него, друг му видял духът, ето и тоя сега, бил композирал Трилър, айде бе, аман от ненормалници! Въпреки това неусетно се заслушвам в разказваната история, която от гледна точка на интервюираният изглежда все по-достоверна. Някъде към края си отбелязвам да проверя дали Гугъл може да ми предложи нещо, което евентуално да публикувам и след това, естествено, забравям за цялата история.
Доброто желание само по себе си не е достатъчно и едва ли щях скоро да се сетя за този образ, ако по някаква случайност не бях решил да „съживя“ този, отдавна изоставен, блог.
Човекът изглежда по-ексцентрично от Жорж Ганчев.
Първото търсене в Гугъл не дава никакъв смислен резултат, разширявам търсенето, но резултатите отново са нерелевантни. Проблемът е, че не помня името на въпросният персонаж и освен това търся по всички възможни ключови фрази като „испанец е автора на трилър„, „истинският автор на трилър“ и вариации, и в раздразнението си не се сещам за елементарното „оригиналният композитор на трилър“.
На финала вдигам ръце и отивам в блога на Anda Ya. Няма търсачка, а в архивите на предаването – и изобщо в целият сайт на 40 principales (радиостанцията) – не откривам нищо по темата. Накрая без да храня големи надежди прибягвам до формата им за контакти: “ а бе, пичове, много сте готини, ама може ли да ми кажете името на образа от онзиденшното ви интервю?“. Това вчера в 22:00. Днес докато слушам предаването разбирам, че целият екип излиза в отпуск до 7 Септември – да им имам отпуските, нали? Ако съм имал някакви очаквания за отговор тази новина ги редуцира до кажи-речи нулеви. В пощата ми обаче, ме очаква изненада. Отговорили са ми, при това още в 7:15 сутринта – И ти си готин а човекът, който ти трябва е Luixy Toledo.
Този път Гугъл е по-милостив и бързо стигам до желаните резултати, обаче има един проблем – искам да напиша сериозна история, а човекът, който претендира за авторство на Трилър изглежда доста ексцентрично. Това е той Луиси Толедо.
Истинското му име е Луис Валверде Ресино и е роден на 25 Август 1950 година. Почти на същата дата като Джако, без да смятаме разликата в годините. През ранните си юношески години е запленен от музиката, дотолкова, че бяга от училище за да отиде на концерт на Бийтълс, които правят турне, първото си и единственото, ако не се лъжа, в Испания през 1965 година. Същата тази година Луиси прави първите си опити в композирането и се включва в една банда.
Трилър и Ексорсисмо имат 9 еднакви такта.
Според неговата версия, през 1969 година изпраща писмо на Майкъл, в което му честити рожденният ден. В писмото има още снимка на селото му Талавера де ла Рейна (Толедо), друга снимка на групата му, и 13 песни. През 1974 му пише отново и изпраща 16 теми. И в двата случая сред изпратените песни се намира и Exorcismo. Не получава отговор, но каква е изненадата му да разбере, че няколко години по-късно, през осемдесетте, песента му се превръща абсолютен хит в ръцете на Майкъл Джексън. Оттогава насам не е спрял да търси признанието, което заслужава.
Въпреки, че Трилър и Ексорсисмо имат 9 еднакви такта, сходен текст и приличащи си ефекти, случаят не е обявен за плагиатство.
Плюсове в подкрепа на историята на Луиси:
– Ексорсисмо е регистрирана през 1974 година, Трилър през 1981:
– Трилър има 9 еднакви такта. Снимка на партитурата на Ексорсисмо:
Минуси:
– Човекът изглежда абсолютно фрийки. Откъс от участието му в предаване, където пее на плейбек въпросните девет такта:
– Участието му в съмнителни телевизионни предавания, където обяснява, че е живял на Марс преди 2000 години и подробно разказва сексуалните си преживявания на въпросната планета.
Ето и писмо, в което адвокатите на Майкъл отговарят, че клиентът им не си спомня да е получавал някога писма или музикални теми от Луиси Толедо.
Това е общо взето историята. Основателни ли са претенциите на Луиси Толедо? Преценете си сами. Съдът вече ги е отхвърлил веднъж като неоснователни.
Специални благодарности на екипа на Anda Ya. Muchas gracias sois los mejores.
Смъртта на Майкъл Джексън официално обявена за криминален случай
Ето, че само няколко минути след като пуснах предната публикация, в която споменах Майкъл Джексън, чух по телевизора, че смъртта му е обявена официално за криминален случай, като цитират TMZ.
Главният заподозрян е Conrad Murray, личният лекар на звездата, след като всички данни около смъртта на Майкъл показват, че е починал от свръхдоза Propofol, следи от който полицията е намерила при обискирането на дома му. Освен забраненият за използване извън болниците Propofol, са открити и апарати за интавенозно инжектиране.
Досега адвокатът на доктор Murray не е отрекъл, нито потвърдил, дали неговият клиент е предписал откритият наркотик.
Освен личният лекар, за повторно даване на показания е привикан и Arnold Klein, дерматологът, който в продължение на години се е грижил за кралят на попа. Досега той е предоставил само част от изисканите му документи и анализи, които може да се окажат ключови за разгаддаването на причините довели до смъртта на звездата.
Пуф-пуф, да раздухаме праха.
Точно така, клизматроник ис бак 
Мина доста време откак не съм писал – от 22 октомври 2008, за да съм по-точен, като тогавашната публикация беше единствено за да промотирам блога си за джаджи и технологични извращения – и още повече откак публикувах първият си пост на 15 май 2007. За добро или за лошо, днес отново е такава кръгла дата 15 юли, минали са две години и два месеца и аз решавам да изтупам събралият се прах.
За какво смятам да пиша тук?
Тук ще намират място теми, които не са много подходящи за един технологичен блог. Като случаят с двете деца от Асеновград, за който все пак реших да пиша или пък кончината на краля на поп-музиката – почивай в мир Майкъл! Сега като споменах Майкъл Джексън, онзи ден чух по радиото любопитна история около първият му хит, песента, която му отваря пътя към световната поп-сцена – Трилър – около която история може да се разровя в следващите няколко дни и на която може да сложа заглавие от сорта на „Кой е истинският автор на Трилър?“ Стана ли ви любопитно? Знаете къде да очаквате подробности.
Блога ми за джаджи
Пуснах наскоро един блог, в който пиша предимно за джаджите и хората. Ако ви харесва да разглеждате разни джаджи, заповядайте 
avtorentacar
не знам откога не съм писал тук, сигурно има година. по едно време мислех да го трия този блог, но добре, че не съм го направил. включих се във второто бг сео състезание с ключова дума avtorentacar а това е и връзка към първата ми avtorentacar публикация и ето, че този забравен блог може да влезе отново в употреба
